опълчва

Речник на българския език

1. опълчва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

опълчва е производна форма на опълчвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. опълчва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

опълчва е производна форма на опълчвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. опълчва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

опълчва е производна форма на опълчвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).