устоявал е

Речник на българския език

1. устоявал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

устоявал е е производна форма на устоявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. устоявал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

устоявал е е производна форма на устоявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. устоявал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

устоявал е е производна форма на устоявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).