1.
убедѐн
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
убедѐна, убедѐно, мн. убедѐни, прил.
1. Който е твърдо уверен, сигурен в нещо. Убеден е, че трябва да следва право.
2. Който е твърд, непоколебим в отстояване на позиции или принципи. Убеден демократ. Убеден комунист.
нареч. убедѐно.
същ. убедѐност, убедеността̀, ж.
1. Който е твърдо уверен, сигурен в нещо. Убеден е, че трябва да следва право.
2. Който е твърд, непоколебим в отстояване на позиции или принципи. Убеден демократ. Убеден комунист.
нареч. убедѐно.
същ. убедѐност, убедеността̀, ж.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- обеден
- обиден
- убиден
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | убе-ден | |
|---|---|---|---|
| непълен член | убе-де-ния | ||
| пълен член | убе-де-ни-ят | ||
| ж. р. | убе-де-на | ||
| членувано | убе-де-на-та | ||
| ср. р. | убе-де-но | ||
| членувано | убе-де-но-то | ||
| мн. ч. | убе-де-ни | ||
| членувано | убе-де-ни-те | ||
2. убеден — мин. страд. прич. м. р.
убеден е производна форма на убедя (мин. страд. прич. м. р.).