осъзнал

Речник на българския език

1. осъзнал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

осъзнал е производна форма на осъзная (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. осъзнал — мин. деят. св. прич. м. р.

осъзнал е производна форма на осъзная (мин. деят. св. прич. м. р.).