решен

Речник на българския език

1. решѐн прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

решена, решено, мн. решени, прил. Който се е решил, осмелил се е. При такива обстоятелства човек е решен на всичко.

Грешни изписвания (1)

  • ришен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ре-шен
непълен член ре-ше-ния
пълен член ре-ше-ни-ят
ж. р. ре-ше-на
членувано ре-ше-на-та
ср. р. ре-ше-но
членувано ре-ше-но-то
мн. ч. ре-ше-ни
членувано ре-ше-ни-те

2. решен — мин. страд. прич. м. р.

решен е производна форма на реша (мин. страд. прич. м. р.).