удържам

Речник на българския език

удъ̀ржам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

удъ̀ржаш, несв. и удържа̀, св.
1. Кого, какво. Едва успявам да държа нещо тежко. С мъка удържам тежкия куфар.
2. Кого, какво. Едва успявам да спра нещо силно, бързо; задържам. Едва удържам колата по надолнището. Удържам го да не си подаде оставката.
3. На кого/на какво. Успявам да противостоя; издържам. Платната едва удържаха на вятъра. Не можах да удържа на натиска.
4. Задържам част от сума; правя удръжка. Удържа пари за заема.
удържам се/удържа се. — Сдържам вътрешен напор, желание. Едва се удържах да не избухна. Удържам се да не се изсмея.
Удържам/удържа обещание/дума. — Спазвам, изпълнявам обещанието си.

Грешни изписвания (3)

  • одържам
  • одържъм
  • удържъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице удър-жам удър-жа-ме
2 лице удър-жаш удър-жа-те
3 лице удър-жа удър-жат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице удър-жах удър-жах-ме
2 лице удър-жа удър-жах-те
3 лице удър-жа удър-жа-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице удър-жах удър-жах-ме
2 лице удър-жа-ше удър-жах-те
3 лице удър-жа-ше удър-жа-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице удържал съм удържала съм удържало съм удържали сме
2 лице удържал си удържала си удържало си удържали сте
3 лице удържал е удържала е удържало е удържали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях удържал бях удържала бях удържало бяхме удържали
2 лице беше удържал беше удържала беше удържало бяхте удържали
3 лице беше удържал беше удържала беше удържало бяха удържали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще удържам ще удържаме
2 лице ще удържаш ще удържате
3 лице ще удържа ще удържат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм удържал ще съм удържала ще съм удържало ще сме удържали
2 лице ще си удържал ще си удържала ще си удържало ще сте удържали
3 лице ще е удържал ще е удържала ще е удържало ще са удържали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да удържам щяхме да удържаме
2 лице щеше да удържаш щяхте да удържате
3 лице щеше да удържа щяха да удържат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм удържал щях да съм удържала щях да съм удържало щяхме да сме удържали
2 лице щеше да си удържал щеше да си удържала щеше да си удържало щяхте да сте удържали
3 лице щеше да е удържал щеше да е удържала щеше да е удържало щяха да са удържали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице удържал съм удържала съм удържало съм удържали сме
2 лице удържал си удържала си удържало си удържали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице удържал съм удържала съм удържало съм удържали сме
2 лице удържал си удържала си удържало си удържали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм удържал била съм удържала било съм удържало били сме удържали
2 лице бил си удържал била си удържала било си удържало били сте удържали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да удържам щяла съм да удържам щяло съм да удържам щели сме да удържаме
2 лице щял си да удържаш щяла си да удържаш щяло си да удържаш щели сте да удържате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм удържал щяла съм да съм удържала щяло съм да съм удържало щели сме да сме удържали
2 лице щял си да си удържал щяла си да си удържала щяло си да си удържало щели сте да сте удържали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих удържал бих удържала бих удържало бихме удържали
2 лице би удържал би удържала би удържало бихте удържали
3 лице би удържал би удържала би удържало биха удържали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
удър-жай удър-жай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род удър-жан
непълен член удър-жа-ния
пълен член удър-жа-ни-ят
женски род удър-жа-на
членувано удър-жа-на-та
среден род удър-жа-но
членувано удър-жа-но-то
множествено число удър-жа-ни
членувано удър-жа-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род удър-жал
непълен член удър-жа-лия
пълен член удър-жа-ли-ят
женски род удър-жа-ла
членувано удър-жа-ла-та
среден род удър-жа-ло
членувано удър-жа-ло-то
множествено число удър-жа-ли
членувано удър-жа-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род удър-жал
женски род удър-жа-ла
среден род удър-жа-ло
множествено число удър-жа-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род удър-жащ
непълен член удър-жа-щия
пълен член удър-жа-щи-ят
женски род удър-жа-ща
членувано удър-жа-ща-та
среден род удър-жа-що
членувано удър-жа-що-то
множествено число удър-жа-щи
членувано удър-жа-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

удър-жай-ки