щял е да е удържал

Речник на българския език

1. щял е да е удържал — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял е да е удържал е производна форма на удържам (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. щял е да е удържал — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял е да е удържал е производна форма на удържа (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).