удържали

Речник на българския език

1. удържали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

удържали е производна форма на удържам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. удържали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

удържали е производна форма на удържам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. удържали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

удържали е производна форма на удържам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. удържали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

удържали е производна форма на удържам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).

5. удържали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

удържали е производна форма на удържа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

6. удържали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

удържали е производна форма на удържа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

7. удържали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

удържали е производна форма на удържа (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

8. удържали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

удържали е производна форма на удържа (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).