изтърпявам

Речник на българския език

изтърпя̀вам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

изтърпя̀ваш, несв. и изтърпя̀, св.
1. Кого, какво. Изтрайвам. Едва изтърпях болките. Трудно изтърпявам превземките ѝ.
2. Какво. Излежавам присъда, понасям наказание. Изтърпя присъда от осем години.

Грешни изписвания (15)

  • езтарпявам
  • езтарпявъм
  • езтърпявам
  • езтърпявъм
  • естарпявам
  • естарпявъм
  • естърпявам
  • естърпявъм
  • изтарпявам
  • изтарпявъм
  • изтърпявъм
  • истарпявам
  • истарпявъм
  • истърпявам
  • истърпявъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-тър-пя-вам из-тър-пя-ва-ме
2 лице из-тър-пя-ваш из-тър-пя-ва-те
3 лице из-тър-пя-ва из-тър-пя-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-тър-пя-вах из-тър-пя-вах-ме
2 лице из-тър-пя-ва из-тър-пя-вах-те
3 лице из-тър-пя-ва из-тър-пя-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-тър-пя-вах из-тър-пя-вах-ме
2 лице из-тър-пя-ва-ше из-тър-пя-вах-те
3 лице из-тър-пя-ва-ше из-тър-пя-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изтърпявал съм изтърпявала съм изтърпявало съм изтърпявали сме
2 лице изтърпявал си изтърпявала си изтърпявало си изтърпявали сте
3 лице изтърпявал е изтърпявала е изтърпявало е изтърпявали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изтърпявал бях изтърпявала бях изтърпявало бяхме изтърпявали
2 лице беше изтърпявал беше изтърпявала беше изтърпявало бяхте изтърпявали
3 лице беше изтърпявал беше изтърпявала беше изтърпявало бяха изтърпявали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще изтърпявам ще изтърпяваме
2 лице ще изтърпяваш ще изтърпявате
3 лице ще изтърпява ще изтърпяват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изтърпявал ще съм изтърпявала ще съм изтърпявало ще сме изтърпявали
2 лице ще си изтърпявал ще си изтърпявала ще си изтърпявало ще сте изтърпявали
3 лице ще е изтърпявал ще е изтърпявала ще е изтърпявало ще са изтърпявали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да изтърпявам щяхме да изтърпяваме
2 лице щеше да изтърпяваш щяхте да изтърпявате
3 лице щеше да изтърпява щяха да изтърпяват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изтърпявал щях да съм изтърпявала щях да съм изтърпявало щяхме да сме изтърпявали
2 лице щеше да си изтърпявал щеше да си изтърпявала щеше да си изтърпявало щяхте да сте изтърпявали
3 лице щеше да е изтърпявал щеше да е изтърпявала щеше да е изтърпявало щяха да са изтърпявали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изтърпявал съм изтърпявала съм изтърпявало съм изтърпявали сме
2 лице изтърпявал си изтърпявала си изтърпявало си изтърпявали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изтърпявал съм изтърпявала съм изтърпявало съм изтърпявали сме
2 лице изтърпявал си изтърпявала си изтърпявало си изтърпявали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изтърпявал била съм изтърпявала било съм изтърпявало били сме изтърпявали
2 лице бил си изтърпявал била си изтърпявала било си изтърпявало били сте изтърпявали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изтърпявам щяла съм да изтърпявам щяло съм да изтърпявам щели сме да изтърпяваме
2 лице щял си да изтърпяваш щяла си да изтърпяваш щяло си да изтърпяваш щели сте да изтърпявате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изтърпявал щяла съм да съм изтърпявала щяло съм да съм изтърпявало щели сме да сме изтърпявали
2 лице щял си да си изтърпявал щяла си да си изтърпявала щяло си да си изтърпявало щели сте да сте изтърпявали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изтърпявал бих изтърпявала бих изтърпявало бихме изтърпявали
2 лице би изтърпявал би изтърпявала би изтърпявало бихте изтърпявали
3 лице би изтърпявал би изтърпявала би изтърпявало биха изтърпявали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-тър-пя-вай из-тър-пя-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-тър-пя-ван
непълен член из-тър-пя-ва-ния
пълен член из-тър-пя-ва-ни-ят
женски род из-тър-пя-ва-на
членувано из-тър-пя-ва-на-та
среден род из-тър-пя-ва-но
членувано из-тър-пя-ва-но-то
множествено число из-тър-пя-ва-ни
членувано из-тър-пя-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-тър-пя-вал
непълен член из-тър-пя-ва-лия
пълен член из-тър-пя-ва-ли-ят
женски род из-тър-пя-ва-ла
членувано из-тър-пя-ва-ла-та
среден род из-тър-пя-ва-ло
членувано из-тър-пя-ва-ло-то
множествено число из-тър-пя-ва-ли
членувано из-тър-пя-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-тър-пя-вал
женски род из-тър-пя-ва-ла
среден род из-тър-пя-ва-ло
множествено число из-тър-пя-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род из-тър-пя-ващ
непълен член из-тър-пя-ва-щия
пълен член из-тър-пя-ва-щи-ят
женски род из-тър-пя-ва-ща
членувано из-тър-пя-ва-ща-та
среден род из-тър-пя-ва-що
членувано из-тър-пя-ва-що-то
множествено число из-тър-пя-ва-щи
членувано из-тър-пя-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

из-тър-пя-вай-ки