изтърпявах

Речник на българския език

1. изтърпявах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

изтърпявах е производна форма на изтърпявам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. изтърпявах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

изтърпявах е производна форма на изтърпявам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).