изтърпявало

Речник на българския език

1. изтърпявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изтърпявало е производна форма на изтърпявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изтърпявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изтърпявало е производна форма на изтърпявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изтърпявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изтърпявало е производна форма на изтърпявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изтърпявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изтърпявало е производна форма на изтърпявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).