удържал

Речник на българския език

1. удържал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

удържал е производна форма на удържам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. удържал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

удържал е производна форма на удържам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. удържал — мин. деят. св. прич. м. р.

удържал е производна форма на удържам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. удържал — мин. деят. несв. прич. м. р.

удържал е производна форма на удържам (мин. деят. несв. прич. м. р.).

5. удържал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

удържал е производна форма на удържа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

6. удържал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

удържал е производна форма на удържа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

7. удържал — мин. деят. св. прич. м. р.

удържал е производна форма на удържа (мин. деят. св. прич. м. р.).

8. удържал — мин. деят. несв. прич. м. р.

удържал е производна форма на удържа (мин. деят. несв. прич. м. р.).