сдържам

Речник на българския език

сдъ̀ржам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

сдържаш, несв. и сдържа, св.; Какво. Не позволявам да се прояви напълно; задържам. Едва сдържах усмивката си.
сдържам се/сдържа се. — Не проявявам напълно някакво чувство; прикривам се, удържам се. Едва се сдържах да не го ударя.
Не ме сдържа на едно място.
1. Много се вълнувам от нещо.
2. Не мога дълго да върша едно и също.
Сдържам си думата. — Изпълнявам обещанието си.

Грешни изписвания (1)

  • сдържъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице сдър-жам сдър-жа-ме
2 лице сдър-жаш сдър-жа-те
3 лице сдър-жа сдър-жат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице сдър-жах сдър-жах-ме
2 лице сдър-жа сдър-жах-те
3 лице сдър-жа сдър-жа-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице сдър-жах сдър-жах-ме
2 лице сдър-жа-ше сдър-жах-те
3 лице сдър-жа-ше сдър-жа-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице сдържал съм сдържала съм сдържало съм сдържали сме
2 лице сдържал си сдържала си сдържало си сдържали сте
3 лице сдържал е сдържала е сдържало е сдържали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях сдържал бях сдържала бях сдържало бяхме сдържали
2 лице беше сдържал беше сдържала беше сдържало бяхте сдържали
3 лице беше сдържал беше сдържала беше сдържало бяха сдържали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще сдържам ще сдържаме
2 лице ще сдържаш ще сдържате
3 лице ще сдържа ще сдържат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм сдържал ще съм сдържала ще съм сдържало ще сме сдържали
2 лице ще си сдържал ще си сдържала ще си сдържало ще сте сдържали
3 лице ще е сдържал ще е сдържала ще е сдържало ще са сдържали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да сдържам щяхме да сдържаме
2 лице щеше да сдържаш щяхте да сдържате
3 лице щеше да сдържа щяха да сдържат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм сдържал щях да съм сдържала щях да съм сдържало щяхме да сме сдържали
2 лице щеше да си сдържал щеше да си сдържала щеше да си сдържало щяхте да сте сдържали
3 лице щеше да е сдържал щеше да е сдържала щеше да е сдържало щяха да са сдържали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице сдържал съм сдържала съм сдържало съм сдържали сме
2 лице сдържал си сдържала си сдържало си сдържали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице сдържал съм сдържала съм сдържало съм сдържали сме
2 лице сдържал си сдържала си сдържало си сдържали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм сдържал била съм сдържала било съм сдържало били сме сдържали
2 лице бил си сдържал била си сдържала било си сдържало били сте сдържали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да сдържам щяла съм да сдържам щяло съм да сдържам щели сме да сдържаме
2 лице щял си да сдържаш щяла си да сдържаш щяло си да сдържаш щели сте да сдържате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм сдържал щяла съм да съм сдържала щяло съм да съм сдържало щели сме да сме сдържали
2 лице щял си да си сдържал щяла си да си сдържала щяло си да си сдържало щели сте да сте сдържали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих сдържал бих сдържала бих сдържало бихме сдържали
2 лице би сдържал би сдържала би сдържало бихте сдържали
3 лице би сдържал би сдържала би сдържало биха сдържали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
сдър-жай сдър-жай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род сдър-жан
непълен член сдър-жа-ния
пълен член сдър-жа-ни-ят
женски род сдър-жа-на
членувано сдър-жа-на-та
среден род сдър-жа-но
членувано сдър-жа-но-то
множествено число сдър-жа-ни
членувано сдър-жа-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род сдър-жал
непълен член сдър-жа-лия
пълен член сдър-жа-ли-ят
женски род сдър-жа-ла
членувано сдър-жа-ла-та
среден род сдър-жа-ло
членувано сдър-жа-ло-то
множествено число сдър-жа-ли
членувано сдър-жа-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род сдър-жал
женски род сдър-жа-ла
среден род сдър-жа-ло
множествено число сдър-жа-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род сдър-жащ
непълен член сдър-жа-щия
пълен член сдър-жа-щи-ят
женски род сдър-жа-ща
членувано сдър-жа-ща-та
среден род сдър-жа-що
членувано сдър-жа-що-то
множествено число сдър-жа-щи
членувано сдър-жа-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

сдър-жай-ки