сдържало си

Речник на българския език

1. сдържало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

сдържало си е производна форма на сдържам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. сдържало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

сдържало си е производна форма на сдържам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. сдържало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

сдържало си е производна форма на сдържам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

4. сдържало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

сдържало си е производна форма на сдържа (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

5. сдържало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

сдържало си е производна форма на сдържа (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

6. сдържало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

сдържало си е производна форма на сдържа (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).