сдържа

Речник на българския език

1. сдържа̀ преходен глагол от свършен вид (тип 179tt) редактиране

Значение

сдържиш, мин. св. сдържах, мин. прич. сдържал, св.вж. сдържам.

Грешни изписвания (3)

  • сдаржа
  • сдаржъ
  • сдържъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице сдър-жа сдър-жим
2 лице сдър-жиш сдър-жи-те
3 лице сдър-жи сдър-жат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице сдър-жах сдър-жах-ме
2 лице сдър-жа сдър-жах-те
3 лице сдър-жа сдър-жа-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице сдър-жах сдър-жах-ме
2 лице сдър-же-ше сдър-жах-те
3 лице сдър-же-ше сдър-жа-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице сдържал съм сдържала съм сдържало съм сдържали сме
2 лице сдържал си сдържала си сдържало си сдържали сте
3 лице сдържал е сдържала е сдържало е сдържали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях сдържал бях сдържала бях сдържало бяхме сдържали
2 лице беше сдържал беше сдържала беше сдържало бяхте сдържали
3 лице беше сдържал беше сдържала беше сдържало бяха сдържали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще сдържа ще сдържим
2 лице ще сдържиш ще сдържите
3 лице ще сдържи ще сдържат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм сдържал ще съм сдържала ще съм сдържало ще сме сдържали
2 лице ще си сдържал ще си сдържала ще си сдържало ще сте сдържали
3 лице ще е сдържал ще е сдържала ще е сдържало ще са сдържали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да сдържа щяхме да сдържим
2 лице щеше да сдържиш щяхте да сдържите
3 лице щеше да сдържи щяха да сдържат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм сдържал щях да съм сдържала щях да съм сдържало щяхме да сме сдържали
2 лице щеше да си сдържал щеше да си сдържала щеше да си сдържало щяхте да сте сдържали
3 лице щеше да е сдържал щеше да е сдържала щеше да е сдържало щяха да са сдържали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице сдържал съм сдържала съм сдържало съм сдържали сме
2 лице сдържал си сдържала си сдържало си сдържали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице сдържал съм сдържала съм сдържало съм сдържали сме
2 лице сдържал си сдържала си сдържало си сдържали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм сдържал била съм сдържала било съм сдържало били сме сдържали
2 лице бил си сдържал била си сдържала било си сдържало били сте сдържали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да сдържа щяла съм да сдържа щяло съм да сдържа щели сме да сдържим
2 лице щял си да сдържиш щяла си да сдържиш щяло си да сдържиш щели сте да сдържите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм сдържал щяла съм да съм сдържала щяло съм да съм сдържало щели сме да сме сдържали
2 лице щял си да си сдържал щяла си да си сдържала щяло си да си сдържало щели сте да сте сдържали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих сдържал бих сдържала бих сдържало бихме сдържали
2 лице би сдържал би сдържала би сдържало бихте сдържали
3 лице би сдържал би сдържала би сдържало биха сдържали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
сдръж сдръж-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род сдър-жан
непълен член сдър-жа-ния
пълен член сдър-жа-ни-ят
женски род сдър-жа-на
членувано сдър-жа-на-та
среден род сдър-жа-но
членувано сдър-жа-но-то
множествено число сдър-жа-ни
членувано сдър-жа-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род сдър-жал
непълен член сдър-жа-лия
пълен член сдър-жа-ли-ят
женски род сдър-жа-ла
членувано сдър-жа-ла-та
среден род сдър-жа-ло
членувано сдър-жа-ло-то
множествено число сдър-жа-ли
членувано сдър-жа-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род сдър-жал
женски род сдър-жа-ла
среден род сдър-жа-ло
множествено число сдър-жа-ли

2. сдържа — сег. вр., 3 л., ед. ч.

сдържа е производна форма на сдържам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. сдържа — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

сдържа е производна форма на сдържам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. сдържа — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

сдържа е производна форма на сдържам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).