сдържахте

Речник на българския език

1. сдържахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

сдържахте е производна форма на сдържам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. сдържахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

сдържахте е производна форма на сдържам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).

3. сдържахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

сдържахте е производна форма на сдържа (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

4. сдържахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

сдържахте е производна форма на сдържа (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).