сдържал си

Речник на българския език

1. сдържал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

сдържал си е производна форма на сдържам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. сдържал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

сдържал си е производна форма на сдържам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. сдържал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

сдържал си е производна форма на сдържам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

4. сдържал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

сдържал си е производна форма на сдържа (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

5. сдържал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

сдържал си е производна форма на сдържа (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

6. сдържал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

сдържал си е производна форма на сдържа (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).