сдържалата

Речник на българския език

1. сдържалата — мин. деят. св. прич. ж. р. членувано

сдържалата е производна форма на сдържам (мин. деят. св. прич. ж. р. членувано).

2. сдържалата — мин. деят. св. прич. ж. р. членувано

сдържалата е производна форма на сдържа (мин. деят. св. прич. ж. р. членувано).