сдържали

Речник на българския език

1. сдържали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

сдържали е производна форма на сдържам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. сдържали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

сдържали е производна форма на сдържам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. сдържали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

сдържали е производна форма на сдържам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. сдържали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

сдържали е производна форма на сдържам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).

5. сдържали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

сдържали е производна форма на сдържа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

6. сдържали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

сдържали е производна форма на сдържа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

7. сдържали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

сдържали е производна форма на сдържа (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

8. сдържали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

сдържали е производна форма на сдържа (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).