сдържало

Речник на българския език

1. сдържало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

сдържало е производна форма на сдържам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. сдържало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

сдържало е производна форма на сдържам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. сдържало — мин. деят. св. прич. ср. р.

сдържало е производна форма на сдържам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. сдържало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

сдържало е производна форма на сдържам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).

5. сдържало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

сдържало е производна форма на сдържа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

6. сдържало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

сдържало е производна форма на сдържа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

7. сдържало — мин. деят. св. прич. ср. р.

сдържало е производна форма на сдържа (мин. деят. св. прич. ср. р.).

8. сдържало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

сдържало е производна форма на сдържа (мин. деят. несв. прич. ср. р.).