сдържалите

Речник на българския език

1. сдържалите — мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано

сдържалите е производна форма на сдържам (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).

2. сдържалите — мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано

сдържалите е производна форма на сдържа (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).