хващам

хва̀щаш, несв. и хва̀на, св.
1. Кого, какво. Поемам, задържам с ръка; ловя, улавям. Хващам детето за дрехите. Хващам птичка. Хващам перилата.
2. Кого, какво. Достигам и улавям това, което преследвам. Хващам кокошка. Хващам дивеч. Хващам крадеца.
3. Разг. Какво. Успявам да се кача, за да пътувам; вземам (в 7 знач.). Хващам влака. Хващам такси.
4. Прен. Разг. Започвам работа (с инструмент). Хващам косата. Хванах да кося.
5. Разг. Кого. Обхващам, обземам. Хваща ме депресия.
6. Какво. Заразявам се, прихващам. Хващам ангина.
7. Разг. Кого. За алкохол — започвам да действам, замайвам, опивам. Пих малко, пък ме хвана.
8. Разг. Какво. Завъждам (без да съм искал). Хванахме мравки.
9. Разг. Какво. Покривам се с тънък слой от нещо; задържам, поемам. Желязото хваща ръжда. Мебелите са хванали прах.
10. Разг. Притежавам свойството да се задържам върху повърхността. Боята не хваща.
11. Диал. Започвам; захващам. Хората хванаха да се чудят.
12. Разг. Удържам (сума). Хванаха ми по десет лева килото.
13. Разг. Събирам, побирам. Чантата хваща много. Легенът хваща десет литра.
14. Разг. Какво. За различни приематели — улавям сигнал, излъчване. Хващам радиостанция. Хващам френската телевизия.
15. Разг. Запалвам се, възпламенявам се. Огнивото не хваща.
16. Разг. Тръгвам. Хванаха към гората.
хващам се/хвана се. 1. — Залавям се с ръка за нещо или за някого. Хващам се за дръжката. Хващам се за приятеля си.
2. Попадам в капан, в клопка; излъгвам се, подвеждам се. Лисицата се хвана в капана. Хванах се на лъжите му.
3. Започвам да правя; захващам се, залавям се. Хванах се да почистя.
4. Прен. Осланям се, опирам се на нещо, разчитам. Хванах се за думите му.
5. За растение — прихващам се, започвам да се развивам. Розата се хвана.
същ. хва̀щане, ср.
• Хванала ме липсата. — Разг. Изчезнал съм, няма ме.
• Хващам гората. 1. — Забягвам в планината и ставам хайдутин, бунтовник и др.
2. Разг. Запилявам се, изгубвам се.
• Хващам дикиш. — Разг. За използвано средство — постигам целта си.
• Хващам дирята (на някого). — Успявам да разбера какво върши.
• Хваща(т) ме бесът/бесовете. — Разг. Озлобявам се и не контролирам действията си.
• Хваща ме канапът. — Жарг. Домързява ме.
• Хващаме се за косите. — Разг. Скарваме се грозно, остро.
• Хваща ме слънцето. — Разг. Лесно почернявам, добивам загар.
• Хващам за гушата (някого). — Разг. Насила карам някого да направи нещо.
2. Поставям някого в затруднено положение.
• Хваща ми окото. — Нрави ми се, харесва ми.
• Хващам корени. 1. — За човек — заседявам се, задържам се някъде.
2. За обект — добивам голяма сила; укрепвам, трая.
• Хващам натясно (някого). — Разг. Поставям в затруднено положение.
• Хващам окото. — Разг. Харесвам се, нравя се.
• Хващам пътя. — Разг. Отправям се нанякъде.
• Хващам се за думата. — Опитвам се да използвам за лична изгода нещо, казано случайно.
• Хващам се за сламката. — Разг. Възползвам се и от най-малката възможност, за да се справя с някакъв проблем, да изляза от затруднено положение.
• Хващам се на въдицата. — Оставям се да бъда подведен, измамен.
• Хващам се по ума (на някого). — Пренебр. Постъпвам според препоръките, напътствията на някого.
• Хващам се на хорото. — Заемам се с неприятна работа, от която бих искал да се откажа.
• Хващам си белята (с някого или с нещо). — Сам си създавам неприятности.
• Хващат ме дяволите/братята. — Изпадам в силно разгневено състояние; ядосвам се.
• Хващат ме нервите. — Обхванат съм от силно нервно напрежение, което ме прави избухлив.