хващал

Речник на българския език

1. хващал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

хващал е производна форма на хващам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. хващал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

хващал е производна форма на хващам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. хващал — мин. деят. св. прич. м. р.

хващал е производна форма на хващам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. хващал — мин. деят. несв. прич. м. р.

хващал е производна форма на хващам (мин. деят. несв. прич. м. р.).