дочувам

Речник на българския език

дочу̀вам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

дочу̀ваш, несв. и дочу̀я, св.; Какво.
1. Чувам, улавям със слуха си нещо, което се говори надалече от мен. Дочух песента ѝ.
2. Прен. Подразбирам, научавам. Дочух, че ще се женят.

Грешни изписвания (3)

  • дочувъм
  • дучувам
  • дучувъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице до-чу-вам до-чу-ва-ме
2 лице до-чу-ваш до-чу-ва-те
3 лице до-чу-ва до-чу-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице до-чу-вах до-чу-вах-ме
2 лице до-чу-ва до-чу-вах-те
3 лице до-чу-ва до-чу-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице до-чу-вах до-чу-вах-ме
2 лице до-чу-ва-ше до-чу-вах-те
3 лице до-чу-ва-ше до-чу-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице дочувал съм дочувала съм дочувало съм дочували сме
2 лице дочувал си дочувала си дочувало си дочували сте
3 лице дочувал е дочувала е дочувало е дочували са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях дочувал бях дочувала бях дочувало бяхме дочували
2 лице беше дочувал беше дочувала беше дочувало бяхте дочували
3 лице беше дочувал беше дочувала беше дочувало бяха дочували
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще дочувам ще дочуваме
2 лице ще дочуваш ще дочувате
3 лице ще дочува ще дочуват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм дочувал ще съм дочувала ще съм дочувало ще сме дочували
2 лице ще си дочувал ще си дочувала ще си дочувало ще сте дочували
3 лице ще е дочувал ще е дочувала ще е дочувало ще са дочували
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да дочувам щяхме да дочуваме
2 лице щеше да дочуваш щяхте да дочувате
3 лице щеше да дочува щяха да дочуват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм дочувал щях да съм дочувала щях да съм дочувало щяхме да сме дочували
2 лице щеше да си дочувал щеше да си дочувала щеше да си дочувало щяхте да сте дочували
3 лице щеше да е дочувал щеше да е дочувала щеше да е дочувало щяха да са дочували
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице дочувал съм дочувала съм дочувало съм дочували сме
2 лице дочувал си дочувала си дочувало си дочували сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице дочувал съм дочувала съм дочувало съм дочували сме
2 лице дочувал си дочувала си дочувало си дочували сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм дочувал била съм дочувала било съм дочувало били сме дочували
2 лице бил си дочувал била си дочувала било си дочувало били сте дочували
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да дочувам щяла съм да дочувам щяло съм да дочувам щели сме да дочуваме
2 лице щял си да дочуваш щяла си да дочуваш щяло си да дочуваш щели сте да дочувате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм дочувал щяла съм да съм дочувала щяло съм да съм дочувало щели сме да сме дочували
2 лице щял си да си дочувал щяла си да си дочувала щяло си да си дочувало щели сте да сте дочували
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих дочувал бих дочувала бих дочувало бихме дочували
2 лице би дочувал би дочувала би дочувало бихте дочували
3 лице би дочувал би дочувала би дочувало биха дочували
Повелително наклонение
единствено число множествено число
до-чу-вай до-чу-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род до-чу-ван
непълен член до-чу-ва-ния
пълен член до-чу-ва-ни-ят
женски род до-чу-ва-на
членувано до-чу-ва-на-та
среден род до-чу-ва-но
членувано до-чу-ва-но-то
множествено число до-чу-ва-ни
членувано до-чу-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род до-чу-вал
непълен член до-чу-ва-лия
пълен член до-чу-ва-ли-ят
женски род до-чу-ва-ла
членувано до-чу-ва-ла-та
среден род до-чу-ва-ло
членувано до-чу-ва-ло-то
множествено число до-чу-ва-ли
членувано до-чу-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род до-чу-вал
женски род до-чу-ва-ла
среден род до-чу-ва-ло
множествено число до-чу-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род до-чу-ващ
непълен член до-чу-ва-щия
пълен член до-чу-ва-щи-ят
женски род до-чу-ва-ща
членувано до-чу-ва-ща-та
среден род до-чу-ва-що
членувано до-чу-ва-що-то
множествено число до-чу-ва-щи
членувано до-чу-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

до-чу-вай-ки