корен

мн. ко̀рени, (два) ко̀рена, м.
1. Подземната част на растение, с която се крепи в почвата и извлича вода и хранителни вещества от нея. Дълбоки корени. Извадих цветята с корените. Гъсти корени.
2. Разг. За градински растения — цялото растение. Колко корена домати имаш в двора си? Имам десетина корена ягоди.
3. Вътрешната, враснала в тялото част на зъб, на нокът, на косъм. Зъбът има болен корен.
4. Прен. Начало, основа, първопричина. Корените на злото.
5. Прен. Род, произход. Коренът ми е от Северна България. Имам добър корен.
6. Разг. Сухото и кухо стъбло на слънчогледа. Слънчогледови корени.
7. Спец. В езикознанието — част от думата, без представките, наставките и окончанията, която носи значението.
8. Спец. В математиката — число, което, повдигнато на степен, дава друго число. Кое число е квадратният корен на числото четири?
прил. ко̀ренов, ко̀ренова, ко̀реново, мн. ко̀ренови. Коренова система. Коренова част на растение. •Пускам/пусна корен. Разг.Задържам се дълго някъде, заселвам се.