коренов

Речник на българския език

ко̀ренов прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

вж. ко̀рен

Грешни изписвания (7)

  • коренув
  • коринов
  • коринув
  • кореноф
  • коренуф
  • кориноф
  • коринуф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ко-ре-нов
непълен член ко-ре-но-вия
пълен член ко-ре-но-ви-ят
ж. р. ко-ре-но-ва
членувано ко-ре-но-ва-та
ср. р. ко-ре-но-во
членувано ко-ре-но-во-то
мн. ч. ко-ре-но-ви
членувано ко-ре-но-ви-те