поколѐние
—
съществително име, среден род
(тип 72)
Значение
мн. поколѐния, ср.
1. Съвкупност от хора на приблизително еднаква възраст, които живеят по едно и също време. Поколението на шейсетте.
2. Наследници, потомци на някого. Той не даде поколение и родът му се затри.
3. Наследници с еднаква степен на отдалеченост от общия прародител; коляно. Родът е известен от десет поколения.
4. Прен. Качествено различна от предишните усъвършенствана серия изделия (машини, роботи и др.). Компютри от ново поколение.
1. Съвкупност от хора на приблизително еднаква възраст, които живеят по едно и също време. Поколението на шейсетте.
2. Наследници, потомци на някого. Той не даде поколение и родът му се затри.
3. Наследници с еднаква степен на отдалеченост от общия прародител; коляно. Родът е известен от десет поколения.
4. Прен. Качествено различна от предишните усъвършенствана серия изделия (машини, роботи и др.). Компютри от ново поколение.
Грешни изписвания (3)
- покуление
- пуколение
- пукуление
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | по-ко-ле-ние | |
|---|---|---|
| членувано | по-ко-ле-ни-е-то | |
| мн.ч. | по-ко-ле-ния | |
| членувано | по-ко-ле-ни-я-та |