потомък

Речник на българския език

пото̀мък съществително име, мъжки род (тип 19) редактиране

Значение

мн. пото̀мци, м. Наследник, рожба.

Грешни изписвания (3)

  • потомак
  • путомак
  • путомък

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-то-мък
непълен член по-то-мъ-ка
пълен член по-то-мъ-кът
мн.ч. по-том-ци
членувано по-том-ци-те
бройна форма по-том-ци
звателна форма по-том-ко