чедо

Речник на българския език

чѐдо съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

мн. чеда̀, ср.
1. Разг. Дете, рожба. Тя прегърна болното си чедо.
2. Жител, гражданин. Достойни чеда на родината.
3. Остар. Обръщение на възрастен човек към по-млад или към дете. Кажи, чедо!

Грешни изписвания (1)

  • чеду

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. че-до
членувано че-до-то
мн.ч. че-да
членувано че-да-та