пеленаче

Речник на българския език

пелена̀че съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

мн. пелена̀чета, ср. Малко дете, което още се повива в пелени; бебе, новородено.

Грешни изписвания (7)

  • пеленачи
  • пелиначе
  • пелиначи
  • пиленаче
  • пиленачи
  • пилиначе
  • пилиначи

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пе-ле-на-че
членувано пе-ле-на-че-то
мн.ч. пе-ле-на-че-та
членувано пе-ле-на-че-та-та