детенце

Речник на българския език

детѐнце съществително име, среден род (тип 66) редактиране

Значение

вж. детѐ

Грешни изписвания (3)

  • детенци
  • дитенце
  • дитенци

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. де-тен-це
членувано де-тен-це-то
мн.ч. де-тен-ца
членувано де-тен-ца-та