генерация

Речник на българския език

генера̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. генера̀ции, ж. Поколение, потомство.

Грешни изписвания (23)

  • генерацеа
  • генерацеъ
  • генерацея
  • генерациа
  • генерациъ
  • генирацеа
  • генирацеъ
  • генирацея
  • генирациа
  • генирациъ
  • генирация
  • гинерацеа
  • гинерацеъ
  • гинерацея
  • гинерациа
  • гинерациъ
  • гинерация
  • гинирацеа
  • гинирацеъ
  • гинирацея
  • гинирациа
  • гинирациъ
  • гинирация

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ге-не-ра-ция
членувано ге-не-ра-ци-я-та
мн.ч. ге-не-ра-ции
членувано ге-не-ра-ци-и-те
звателна форма