устоявала си

Речник на българския език

1. устоявала си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

устоявала си е производна форма на устоявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

2. устоявала си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

устоявала си е производна форма на устоявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

3. устоявала си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

устоявала си е производна форма на устоявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).