устоя̀ване
—
съществително име, среден род
(тип 71)
Значение
вж. устоя̀вам
Грешни изписвания (7)
- остояване
- остоявъне
- остуяване
- остуявъне
- устоявъне
- устуяване
- устуявъне
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ус-то-я-ва-не | |
|---|---|---|
| членувано | ус-то-я-ва-не-то | |
| мн.ч. | ус-то-я-ва-ния | |
| членувано | ус-то-я-ва-ни-я-та |