устоявало съм

Речник на българския език

1. устоявало съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

устоявало съм е производна форма на устоявам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. устоявало съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

устоявало съм е производна форма на устоявам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. устоявало съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

устоявало съм е производна форма на устоявам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).