устояхте

Речник на българския език

1. устояхте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

устояхте е производна форма на устоя (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. устояхте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

устояхте е производна форма на устоя (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).