основа̀ние
—
съществително име, среден род
(тип 72)
Значение
мн. основа̀ния, ср. Причина, достатъчен довод за нещо, повод. Имаш ли достатъчно основания да го подозираш?
• На общо основание. — В състезание с всички, без предимства или привилегии.
• С основание. — С право; заслужено.
• На общо основание. — В състезание с всички, без предимства или привилегии.
• С основание. — С право; заслужено.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- оснувание
- уснование
- уснувание
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ос-но-ва-ние | |
|---|---|---|
| членувано | ос-но-ва-ни-е-то | |
| мн.ч. | ос-но-ва-ния | |
| членувано | ос-но-ва-ни-я-та |