аргумент

Речник на българския език

аргумѐнт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. аргумѐнти, (два) аргумѐнта, м.
1. Основание, довод, доказателство.
2. Спец. В математиката — независима променлива величина, от чието изменение зависи изменението на друга величина.

Грешни изписвания (3)

  • аргомент
  • ъргомент
  • ъргумент

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ар-гу-мент
непълен член ар-гу-мен-та
пълен член ар-гу-мен-тът
мн.ч. ар-гу-мен-ти
членувано ар-гу-мен-ти-те
бройна форма ар-гу-мен-та
звателна форма