свидетелство

Речник на българския език

свидѐтелство съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

мн. свидетелства, ср.
1. Показание на свидетел (в 1 и 2 знач. ). Давам свидетелства в полицията.
2. Показване, потвърждение. Свидетелства за престъплението.
3. Документ за удостоверяване на нещо. Свидетелство за завършено образование. Свидетелство за правоспособност. Кръщелно свидетелство.

Грешни изписвания (7)

  • сведетелство
  • сведетелству
  • сведетилство
  • сведетилству
  • свидетелству
  • свидетилство
  • свидетилству

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сви-де-тел-с-т-во
членувано сви-де-тел-с-т-во-то
мн.ч. сви-де-тел-с-т-ва
членувано сви-де-тел-с-т-ва-та