поръчителство

Речник на българския език

поръчѝтелство съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

мн. поръчѝтелства, ср. Действие на поръчител; гаранция.

Грешни изписвания (15)

  • порачителство
  • порачителству
  • порачитилство
  • порачитилству
  • поръчителству
  • поръчитилство
  • поръчитилству
  • пурачителство
  • пурачителству
  • пурачитилство
  • пурачитилству
  • пуръчителство
  • пуръчителству
  • пуръчитилство
  • пуръчитилству

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-ръ-чи-тел-с-т-во
членувано по-ръ-чи-тел-с-т-во-то
мн.ч. по-ръ-чи-тел-с-т-ва
членувано по-ръ-чи-тел-с-т-ва-та