залог

Речник на българския език

зало̀г съществително име, мъжки род (тип 15) редактиране

Значение

мн. зало̀зи, (два) зало̀га, м.
1. Остар. Вещ или имот, който се предоставя временно срещу пари.
2. Сума (или вещ), предоставяна при хазарт.
3. Нещо, което се предоставя като уверение. Давам като залог.



мн. зало̀зи, (два) зало̀га, м. Спец. Глаголна категория, която показва отношението на глаголното лице към глаголното действие. Деятелен залог.

Грешни изписвания (2)

  • залок
  • зълок

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. за-лог
непълен член за-ло-га
пълен член за-ло-гът
мн.ч. за-ло-зи
членувано за-ло-зи-те
бройна форма за-ло-га
звателна форма