гаранция

Речник на българския език

гара̀нция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. гара̀нции, ж.
1. Поета отговорност, поръчителство.
2. Това, което се залага при поръчителство (обикн. пари, имущество).
3. Уверение за трайност и качество на търговска стока.
4. Прен. Залог, уверение, свидетелство.
прил. гаранцио̀нен, гаранцио̀нна, гаранцио̀нно, мн. гаранцио̀нни (в 1, 2 и 3 знач.). Гаранционна карта.

Грешни изписвания (11)

  • гаранцеа
  • гаранцеъ
  • гаранцея
  • гаранциа
  • гаранциъ
  • гъранцеа
  • гъранцеъ
  • гъранцея
  • гъранциа
  • гъранциъ
  • гъранция

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. га-ран-ция
членувано га-ран-ци-я-та
мн.ч. га-ран-ции
членувано га-ран-ци-и-те
звателна форма