застрахо̀вка
—
съществително име, женски род
(тип 41)
Значение
мн. застрахо̀вки, ж.
1. Договор, при който срещу предварителни периодични или еднократна парична вноска от едната страна другата страна се задължава да изплати много по-големи или олихвени суми в договорените случаи — злополука, бедствие, женитба и др. Колата има застраховка. Къщата има застраховка за бедствия.
2. Сумата, която се внася или се получава при наличие на застрахователен договор.
3. Процесът на изготвяне на застрахователен договор. Застрахователният агент прави застраховки.
1. Договор, при който срещу предварителни периодични или еднократна парична вноска от едната страна другата страна се задължава да изплати много по-големи или олихвени суми в договорените случаи — злополука, бедствие, женитба и др. Колата има застраховка. Къщата има застраховка за бедствия.
2. Сумата, която се внася или се получава при наличие на застрахователен договор.
3. Процесът на изготвяне на застрахователен договор. Застрахователният агент прави застраховки.
Синоними
Грешни изписвания (15)
- застраховкъ
- застрахофка
- застрахофкъ
- застръховка
- застръховкъ
- застръхофка
- застръхофкъ
- зъстраховка
- зъстраховкъ
- зъстрахофка
- зъстрахофкъ
- зъстръховка
- зъстръховкъ
- зъстръхофка
- зъстръхофкъ
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | зас-т-ра-хов-ка | |
|---|---|---|
| членувано | зас-т-ра-хов-ка-та | |
| мн.ч. | зас-т-ра-хов-ки | |
| членувано | зас-т-ра-хов-ки-те | |
| звателна форма | — | |