осигуровка

Речник на българския език

осигуро̀вка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. осигуро̀вки, ж. Договор с финансова институция, според който срещу парични вноски някой има право на определена сума при предварително уговорени обстоятелства. Пенсионна осигуровка.

Синоними

Грешни изписвания (31)

  • осегоровка
  • осегоровкъ
  • осегорофка
  • осегорофкъ
  • осегуровка
  • осегуровкъ
  • осегурофка
  • осегурофкъ
  • осигоровка
  • осигоровкъ
  • осигорофка
  • осигорофкъ
  • осигуровкъ
  • осигурофка
  • осигурофкъ
  • усегоровка
  • усегоровкъ
  • усегорофка
  • усегорофкъ
  • усегуровка
  • усегуровкъ
  • усегурофка
  • усегурофкъ
  • усигоровка
  • усигоровкъ
  • усигорофка
  • усигорофкъ
  • усигуровка
  • усигуровкъ
  • усигурофка
  • усигурофкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. оси-гу-ров-ка
членувано оси-гу-ров-ка-та
мн.ч. оси-гу-ров-ки
членувано оси-гу-ров-ки-те
звателна форма