обещание

Речник на българския език

обеща̀ние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. обеща̀ния, ср. Доброволно задължение, обричане да се извърши нещо. Ще изпълня обещанието си.

Грешни изписвания (7)

  • обештание
  • обиштание
  • обищание
  • убештание
  • убещание
  • убиштание
  • убищание

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. обе-ща-ние
членувано обе-ща-ни-е-то
мн.ч. обе-ща-ния
членувано обе-ща-ни-я-та