обро̀к — съществително име, мъжки род (тип 14)
Значение
мн. обро̀ци, (два) обро̀ка, м.
1. Остар. Обещание, свързано с религиозни схващания или със суеверие.
2. Обредна служба по повод някои празници.
1. Остар. Обещание, свързано с религиозни схващания или със суеверие.
2. Обредна служба по повод някои празници.
Грешни изписвания (1)
- уброк