оброк

Речник на българския език

обро̀к съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. обро̀ци, (два) обро̀ка, м.
1. Остар. Обещание, свързано с религиозни схващания или със суеверие.
2. Обредна служба по повод някои празници.

Грешни изписвания (1)

  • уброк

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. об-рок
непълен член об-ро-ка
пълен член об-ро-кът
мн.ч. об-ро-ци
членувано об-ро-ци-те
бройна форма об-ро-ка
звателна форма