клетва

Речник на българския език

клѐтва съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. клѐтви, ж.
1. Тържествено обещание, уверение в името на нещо свято. Давам клетва. Дадох клетва в името на детето си. Давам клетва, че ще се грижа за него.
2. Зложелания, изричани към някого.
прил. клѐтвен, клѐтвена, клѐтвено, мн. клѐтвени.

Грешни изписвания (1)

  • клетвъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. клет-ва
членувано клет-ва-та
мн.ч. клет-ви
членувано клет-ви-те
звателна форма