заклинание

Речник на българския език

заклина̀ние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. заклина̀ния, ср. Магически формули, изрази с тайнствено значение, отправени към свръхестествени сили. Жената шепнеше заклинания над болното дете.

Грешни изписвания (3)

  • закленание
  • зъкленание
  • зъклинание

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. зак-ли-на-ние
членувано зак-ли-на-ни-е-то
мн.ч. зак-ли-на-ния
членувано зак-ли-на-ни-я-та