ана̀тема
—
съществително име, женски род
(тип 41)
Значение
мн. ана̀теми, ж.
1. Спец. Само ед. Отлъчване от светата църква чрез проклятие.
2. Проклятие. • Анатема! Като междум. Проклет да си!
1. Спец. Само ед. Отлъчване от светата църква чрез проклятие.
2. Проклятие. • Анатема! Като междум. Проклет да си!
Синоними
Грешни изписвания (7)
- анатемъ
- анатима
- анатимъ
- ънатема
- ънатемъ
- ънатима
- ънатимъ
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ана-те-ма | |
|---|---|---|
| членувано | ана-те-ма-та | |
| мн.ч. | ана-те-ми | |
| членувано | ана-те-ми-те | |
| звателна форма | — | |