отлъчване

Речник на българския език

отлъ̀чване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • отлъчвани
  • отлъчвъне
  • отлъчвъни
  • утлъчване
  • утлъчвани
  • утлъчвъне
  • утлъчвъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. от-лъч-ва-не
членувано от-лъч-ва-не-то
мн.ч. от-лъч-ва-ния
членувано от-лъч-ва-ни-я-та